Защо 27.5 бавно изчезва - не от трасето, а от производството?

Велосипедната индустрия обича да говори за „иновации“, но истината е, че често става въпрос за икономика, а не за революция. Стандартът 27.5 не е провал, напротив, той дава чудесен баланс между маневреност и проходимост. Но с липсата на реални иновации, производителите, за да запазят печалбите си, логично видяха възможност в минимизирането на разходите. А това удари най-силно именно 27.5-инчовия стандарт, който постепенно започна да изчезва не заради технически недостатъци, а заради чисто икономическата логика на индустрията.

От гледна точка на индустрията, 29" е достатъчно близо до „златната среда“ за масовия потребител. Любителят трудно усеща разликата в ускорението или маневреността, но чува в рекламата, че 29 е „по-бързо, по-ефективно, по-модерно“. А когато маркетингът върши работата, няма нужда да се инвестира в поддръжка на два стандарта. В крайна сметка масовият потребител избира на база на внушения, не на логика и мисъл.

Всъщност нищо ново като полезност не е измислено. Ползите за потребителя от 29 спрямо 27.5 често са минимални, а понякога дори обратни – особено за по-ниски карачи. Маневреността страда, защото по-голямото колело изисква повече усилие за завиване, особено в тесни и технични секции, докато 27.5 е по-„игриво“. При XS/S рамки 29-ката често изглежда диспропорционално и прави stand-over височината неудобна. Ускорението също е по-трудно – 29-тките искат повече енергия, за да се задвижат от място, което се усеща най-вече при по-леки хора и при чести спирания и тръгвания. Добави и по-голямото тегло и инерция от каплите и гумите, и получаваш велосипед, който тръгва по-бавно, макар след това да поддържа скорост по-лесно. Но в свят, в който всеки милиметър алуминий, всяка нова матрица за карбон и всяка гума в различен размер означава разход, логиката на индустрията е проста: „Един стандарт е по-евтин от два.“

Затова за напред 27.5 ще остане жив най-вече в нишови сегменти - фрийрайд, dirt jump, някои ендуро и DH конфигурации (мулет), и при част от предимно премиум електрическите велосипеди.

Докато 27.5 постепенно изчезва от планинските велосипеди, в света на премиум градските и електрически модели този стандарт все още е предпочитан. Причината е, че той осигурява най-добрия баланс между комфорт, маневреност и практичност.

В градска среда, където често се налагат резки завои, спирания и потегляния, 27.5 колелото е по-живо и по-лесно управляемо от по-големите 29-ки. Същевременно позволява поставянето на по-широки гуми, които носят стабилност, омекотяват неравностите и работят добре с интегрирани калници, без велосипедът да изглежда тромав. По-ниският stand-over и по-добрата ергономия правят качването и слизането по-удобни – особено важно при електрическите велосипеди, които са по-тежки заради батериите и моторите. Не на последно място, 27.5 дава възможност за по-елегантен и балансиран дизайн, което е решаващо в премиум сегмента, където потребителят търси не само функционалност, но и стил. Именно затова, докато в планинското колоездене индустрията консолидира производството около 29-ката, при високия клас градски и електрически велосипеди 27.5 остава жива и актуална тенденция.

За масовия клиент обаче при планинските класове ще се предлагат и рекламират основно 29, защото икономическата цел е постигната: по-малко линии за производство, по-големи серии, повече печалба.

И тук идва големият парадокс, в планинското колоездене, където винаги сме търсили разнообразие и свобода на избора, всъщност ставаме свидетели на изкуствено унифициране, продиктувано от икономиката.

Но няма как - при положение, че липсват истински иновации в една огромна индустрия, решенията винаги се свеждат до минимизиране на всякакви разходи. Това е едно предизвикателство, което в крайна сметка отново пада върху плещите на потребителя.

А темата дали 27.5 е по-добро от 29 е класическа „кръчмарска дилема“ сред любителите на колоезденето. Всеки има своите аргументи, но истината е, че и двата стандарта имат своите плюсове и минуси, а изборът често е повече въпрос на усещане и стил на каране, отколкото на „абсолютна истина“.

29-ките се налагат заради по-голямата проходимост, стабилност при висока скорост и по-лесното преминаване през препятствия. Те са по-подходящи за хора, които карат дълги разстояния или обичат да летят по правите пътеки. От друга страна, 27.5 е по-игриво, по-маневрено и по-добро за технични трасета и по-ниски карачи, които не искат рамката да им „стърчи“ над кръста.

В крайна сметка, ако попиташ петима колоездачи, ще получиш шест различни мнения. Защото решението е комбинация от лични предпочитания, физика, стил на каране и дори емоция. Затова и споровете по темата никога няма да спрат, те са част от чара на колоездачната култура.

27.5 ще си остане винаги златната среда и за тези от нас, които обичат по-лекото задвижване, по-игривото и скоростно усещане, без да жертват напълно стабилността. Този стандарт носи усещане за „жив“ велосипед - по-отзивчив при завои, по-бърз при ускорение и далеч по-забавен за каране в технични секции. За мнозина именно това е най-близо до чистата радост от колоезденето, не да чупим рекорди по правите, а да усетим как колелото реагира на всяко наше движение.

И дори индустрията да бута 29-ките като „универсалното решение“, истината е, че 27.5 ще си остане предпочитан избор за онези, които искат баланс между контрол и скорост, практичност и емоция. В крайна сметка, не винаги най-новото е най-доброто - понякога златната среда е точно там, където се крие най-голямото удоволствие.