От създаването си велосипедът е бил постоянен другар на човека и незаменим инструмент за предвижване. Така в началото на 20 век се създават велосипедната кавалерия. В началото предимно за разузнаване, като много по-удобно, бързо и тихо средство за придвижване, а след това и за транспорт на боеприпаси, медицинско и военно обурудване. Все пак където може да мине човек, може и велосипед, а и може да се ремонтира бъро и лесно, както и не изисква никакво гориво за да се движи.
И така се появява първият военен модел велосипед M0-05, a през двете световни войни няма армия, която да не използва в бойните действия велосипед. Здрава стоманена рамка, която може да носи до 200 килограма. Усилена конструкция с тегло 27 килограма е използвана за разузнаване и транспорт, дори и за линейка.
През последните години тази бойна единица е закрита в почти всички държави освен Швейцария, където изненадващо армията закупува нови бойни велосипеди на немската Fahrrad, но този път много по-осавременени. Рамката отново е стоманена, но вече е добавена скоростна система, а използваните спирачки са на немският топ производител Magura.
Разбира се много скоро въртенето на педали в армията ще е история, защото бойните действия ще бъдат извършвани изцяло от роботизирани бойни единици, управлявани от софтуер разработен и управляван от човека.
Същата тенденция се забелязва и при обикновените велосипеди – все повече електроника и все по-малко механични действия и усилие от водача. Радвам се обаче, че даже при електрическите велосипеди, колкото и електроника да са сложили, за да го нарекат велосипед, трябва да въртиш педалите.
Войните няма да са това което са сега, но къде ще сложим човека избутвайки го все повече от човешкото, каквото е и въртенето на педали?
Личи си, че този велосипед е конфигуриран за дълги турстически разходки заради регулируемата си кормилна лапа и чудесните ръкохватки на Ergon с упори за китките и рога за по-удобен захват и по-ниско въздушно съпротивление....
прочети още