И така преминах през 3 велосипеда. Оказа се, че въпреки изобилното предлагане на детски велосипеди едва малка част от тях буквално стават.
Първият който взех, беше красив, но със задната спирачка се спираше много трудно и въпреки опитите ми да я настроя, моята дъщеря започна да спира предимно с предната спирачка, което знаех е навик който може да и донесе проблеми в бъдеще, когато порасне и скоростите са по-високи.
При вторият внимавах с движенията и спирачките и избрах такъв, който хем беше красив, хем и двете спирачки се натискаха леко. За съжаление обаче беше стоманен, доста тежичък за 4-5 годишната ми дъщеря и трябваше постоянно да й помагам при преминаването даже през бордюри. Като цяло сигурно щяхме да останем с него, ако случайно моето момиче не се качи на един друг детски велосипед на своя приятелка.
Гледах я отстрани и виждах колко лесно и бе да го кара, да се качи на него, даже сама го покатери по стълбите до детската площадка.Започнах да го оглеждам и сравнявам с нашето. Тъй като не виждах нещо по-различно от това, че рамката на другото бе ниска и много по-удобна за качване и слизане от колелото, се приближих и почнах да измервам на ръка разстоянията.
Рамената на педалите бяха еднакви, но забелязах, че средното движение е малко по-провиснало, нещо което можех да забележа единствено при шосейните велосипеди. Няколко сантиметра достатъчни коленцата на детето при въртене да не се свиват прекалено много при един и същи ръст, но и да има достатъчен просвет под педалите така че да не закачат малки препятствия по пътя си. Освен тази малка разлика, другата бе в геометрията - тръбата между средното движение и седалката бе малко по-наклонена назад, а тази под кормилото по-изправена. Така стойката при каране на моето дете бе правилна и ръцете и не бяха прекалено близко или далеч от кормилото даже без да се налага да правя допълнителни настройки.
Снимах си го и почнах да търся подобно. В крайна сметка намерих, но след дълго чакане и ровене по обявите, защото се оказа, че комбинацията от правилна геометрия на рамката, добра спирачна система, олекотена конструкция и ... разбира се розов цвят, е изключително трудно да се намери.
Винаги избирам най-доброто за децата ми, не защото ще го разберат веднага, а защото съм сигурен, че така те ще изпитват максимално удоволствие от лекотата при движение, носене, спиране и като цяло контрол на велосипеда, като така няма да се налага да им помагам толкова често и да ги карам насила, те сами ще искат.
Принцеса Лилефии е велосипед вдъхновен от немското детски филмче за принцесата и разбира се малкият еднорог (явно няма хубаво момичешко детско филмче без еднорози), с максимално олекотена алуминиева конструкция, съобразена с размерите на 4-6 годишните ни принцеси.
Ето ви линк към описанието и цената:
В сайта ни
rmaniabikes.com има и други красиви и много добре окомплектовани велосипеди за нашите деца, а ако ви трябва помощ при избора или имате някакви въпроси, пишете на retrovelomania@gmail.com.
